Фундаменталният труд на Хрисант Мадитски „Голяма теория на музиката" се появява в ръкопис през 1814 г. Този труд, отразил работата на тримата музикоучители и познавачи на певческата традиция Хрисант, Хурмузий и Григорий, е от изключително значение за по-нататъшното развитие на балканската (византийска) църковна музика. Развитието на църковнопевческото изкуство и новото време обуславят появата на Новия метод за записване на нововизантийската (новогръцката) музика. Делото на тримата музикоучители полага ново начало във всички сфери на църковната музикална наука, без старото да се критикува или отрича. Затова Новият метод - новата музикална теория, може да се определи като своеобразна кулминация в развитието на византийската музика: Методът е създаден в стремеж да се усъвършенства старото, при това в голяма степен съобразно критериите на западноевропейската музикална наука. Този процес в историческото развитие като явление има специфика в източноправославния балкански ареал и заслужава специално изследователско внимание.
д-р Мария Капетаниу