Тема на тази книга е изясняването на отношението между резултатите от рефлексията на Ницше и Хайдегер, към които постоянно ще се позовавам, и най-новите дискурси върху края на модерната епоха и постмодерността. Да се свържат открито тези две мисловни области, както започва да се прави в последно време, означава - според тук изложените тези - да се открият нови и по-богати аспекти на тяхната истинност. Разпръснатите и не винаги последователни теоретизации на постмодерното всъщност придобиват строгост и философско достойнство единствено чрез свързването им с ницшеанската проблематика за вечното завръщане и хайдегерианската проблематика за преодоляването на метафизиката; а само доколкото придават сила на постмодерните размишления върху новите условия на съществуване в късноиндустриалния свят, философските интуиции на Ницше и Хайдегер се характеризират окончателно като несводими към чистата и проста Kulturkritik, която пронизва цялата философия и култура на ранния XIX век.