Руският историк, изследовател и писател Иван Тересов, изучавал години наред световните религии и тибетската медицина, разкрива загадката на двойниците.
Чудо ли е съвпадането на генетичната мозайка? Заблуда на психологическото възприятие ли са двойниците? Може би, както са считали нашите предци, това е отражение на една душа в огледалото на два паралелни свята, а неочакваната среща на двойници предвещава на единия от тях скорошна гибел?
Поднесени достъпно и интригуващо, в книгата са събрани всички съществуващи досега знания за двойниците. Този феномен е разгледан през гледните точки на древните легенди, магическите традиции, езотериката и съвременната наука.
Приказка или мит е опитът на древните народи? Сред нас ли са хората от миналото? Откъде се появяват призраците? Създаване на двойници. През погледа на екстрасенсите. Двойниците и магията. Лекуващият двойник: случаи от лекарската практика. Жителите на Огледалния свят. Най-известните срещи с двойници. Индустрията със звездните двойници в шоубизнеса. Изкуствените двойници: победа на науката или съдбоносна грешка? Клонингите - може ли с тях да се купи безсмъртие?

"Тересов е автор, който може да направи достъпни за всеки читател и най-сложните философски, научни и езотерични теории. Той разказва леко, интригуващо и сладкодумно." - Елена Шубина, бестселъров писател, психолог и директор на Руския център по танатотерапия.

"Темата за двойниците е едно от най-загадъчните явления в историята на човечеството." - Иван Тересов

Езотериците разглеждат двойниците като астрално проявление на човека. Например швейцарският учен невролог Петер Брюгер, който дълго време се е занимавал с феномена двойничество, е разработил доста убедителна, научно потвърдена теория. Версията на учения е съвсем проста - всичко се дължи на повреждането на теменните части на мозъка, които ни помагат да разпознаваме себе си и заобикалящия ни свят. Неговото мнение е, че двойниците са разновидност на синдрома "фантомна болка", при която инвалидите се оплакват от болки при ампутиран крак.
Някои изследователи смятат, че явлението двойници може да се обясни с излизане от собственото тяло и срещата с ангел хранител. Дори отвличания от извънземни от тази гледна точка може да са една от формите на синдрома за двойниците, в която двойникът се приема за извънземно същество. Известни са и разкази на хора, които, попадайки в екстремни ситуации, са усетили присъствието на своето второ "аз". Не е тайна, че алпинистите, щурмувайки връх без кислородна маска, често виждат или чувстват "втори алпинист", вървящ редом с тях...
Вероятността за среща между двойници е доста незначителна. И не само заради това, че те могат да живеят в различни части на света, но и заради това, че тях могат да ги разделят цели епохи. Как да обясним примерите на периодично появяване на Земята на много приличащи си хора (или на едни и същи хора)? Изключително трудно е да се обясни такава загадка.
Например в Древен Египет през ХІ век пр.н.е. управител на град Тива бил много известният в древния свят (а сега само на историците) Монтуемхет. След 25 века и на 7 хиляди километра от бреговете на Нил в Китай се появил поразително приличащ на него по външност друг властелин - Мао Дзедун, или както го наричат, "Великият кормчия"...
Бюстът на Марк Аврелий може да се сложи в музея на А. С. Пушкин и едва ли някой ще се усъмни, че това е младият Пушкин. Покрай външността, това, което обединява тези велики личности, разделени от осемнадесет века, е и хармонията на тялото и духа, високият полет на мисълта, нейната дълбочина.
Ето и още един исторически факт. През ІV в. пр.н.е. живял Анаксарх - спорещ човек, философ скептик, убеден материалист и последовател на великия Демокрит. Анаксарх смятал, че във Вселената съществуват безброй светове, състоящи се от мънички атоми... През 1870 година в Русия се ражда Владимир Илич Улянов (бъдещият Ленин), който като две капки вода приличал на Анаксарх. А що се отнася до умелото водене на спор или философстването, трудно би му се намерил равен опонент. Между впрочем Ленин се е занимавал и с разсъждения за природата на Вселената. Спомнете си знаменитото ленинско изречение за неизчерпаемостта на електрона... А следващият двойник на Анаксарх - Ленин бил работникът активист Никодимов. Той станал първият изпълнител на ролята на вожда на пролетариата още по времето на нямото кино. Съвременниците твърдели, че на актьора любител практически не му се налагало да се вживява в образа на Ленин, дотолкова си приличали по външност и характер... За други двойници на Ленин повече нищо определено не може да се каже. Актьори дилетанти, прехранващи се от приликата си с Илич на Арбат, едва ли си струва да се вземат под внимание.
Сред известни жени, живели по различно време, също имало поразително сходство.
Така например, съгласно запазените хроники, майката на римския император Константин Велики Елена (ІІІ век от н.е.) била доста висока и стройна жена с ясен ум и независим характер. Точно с такъв запомнящ се профил, с който се славела древноримската Елена, се отличавала и руската поетеса Анна Ахматова (1889-1966)...
Неуморните учени, стремящи се да изяснят причината за абсолютното сходство на различни хора, направиха поразителни изчисления. Всеки човек през осем поколения се оказва потомък на 256 кръвни родственици, а за тридесет поколения тези предци стават цял милион! Изследователите наричат това "тайно родство". Всички родственици носят в себе си набор от гени и ги предават на своите потомци. При определени условия наборът от гени може да се окаже изключително подобен на друг.
Езотериците твърдят, че човек "влиза в живота" в няколко екземпляра. В живота се оформят три основни етапа, така наречените "три кариери". На всеки от тези етапи двойниците, които не са оправдали "оказаното доверие", т.е. не са пожелали да се развиват, да се усъвършенстват, да вървят напред и нагоре, не продължават живота, а преминалите "отсяването" продължават живота си. Пробив в програмата, например случайна среща между двойници, задейства някакъв неподвластен на човешкия разум механизъм за унищожение на единия от тях или на двамата едновременно. Нека тук си спомним за легенди и поверия на древните народи, в почти всички от които срещата с двойник предвещава смърт. Как се определя кой от двойниците да оцелее, не е ясно.
Така че "Илич", който си е избрал участта на антуражна принадлежност на уличен фотограф, е напълно възможно изведнъж да срещне своята убийца "Каплан", която, възможно е, пътувайки в съседния вагон на метрото, сама все още да не подозира това, което й предстои да направи...
Феноменът създаване на двойници е известен много отдавна. Според преданията тази способност са притежавали в различно време Кришна и Франциск Асизки, християнски монах, впоследствие канонизиран от църквата. Този навик владеели и владеят някои жители на Източна Европа, островите Фиджи, а също и в Полинезия и Мексико.
Тайната за създаването на астрален двойник в материална форма владеят някои от най-изкусните езотерици. Без да откриват своите тайни, те все пак понякога могат схематично да опишат как става това.
Първо, по думите им, се създава мислен образ за това, как ще изглежда двойникът. След това се създава астрално енергийно копие, което постепенно се запълва с вещество, наричано от специалистите ектоплазма. По своята същност това е чиста биоенергия, която постепенно се сгъстява, става по-концентрирана, гъста и влиза в обема на пространството, заемащо мисловния образ на създадения двойник.
Без съмнение, за да се направи това, е необходимо да умееш максимално да концентрираш енергията си. Съзнанието трябва да работи само за реализацията на тази цел и да удържа създавания мисловен образ. Странични мисли са недопустими. Процесът трябва да се съпровожда от така наречената "ментална тишина". Както твърдят майсторите на магии, необходимо е също така точно да си представиш обстановката в заобикалящия свят, където трябва да се появи двойникът.
Времето, което е необходимо за създаването на двойник, зависи от степента на майсторство на мага. То ще се колебае от няколко часа до няколко месеца.
Двойник може да се създаде както съзнатело, така и спонтанно. В зависимост от концентрацията на енергия той може да бъде много прозрачен, едва видим или да не се различава от истински жив човек. Времето за живот на такива създания е различно: от няколко минути до няколко месеца и даже години. Някои случаи на "дълголетие" са описани в литературата, но не е изключено и да са просто мистификация.
От дълбока древност на тибетските монаси е известна техника за създаването на материален двойник - същества, състоящи се от концентрирана ектоплазма. Практикуващите магове наричат тези същества "тулпа". Поведението и вида на един тулпа не се отличават с нищо от човешките. Но това същество, ако нивото на жизнената му сила стане твърде високо, се стреми да се освободи от връзката си със съзнанието на човека създател и става самостоятелно.
За да се унищожи такъв тулпа, се изисква много високо магическо майсторство, тъй като тулпа най-често притежава такъв потенциал, какъвто и този, който го е създал. Нивото на духовност и интелект на тези създания обикновено е значително по-ниско, отколкото при човек, затова са опасни.
В преданията на тибетските магове се разказва за случаи, в които изпратен с определена мисия тулпа не се завръщал и започвал самостоятелно съществуване. Подобно нещо се случвало, когато създателят му внезапно умирал, без да успее да унищожи създадения от него тулпа...
Известната със своите уникални екстрасензорни способности Елена Блаватска има свое мнение за природата на двойничеството.
Тя твърди, че "двойникът", или както сама го нарича "сянката", се появява още преди раждането на човека - в утробата на майката. Около него се образува физическото тяло на плода. Въображението на майката или някакъв нещастен случай, който повлиява на детето, въздейства и на "сянката", или казано по друг начин, на астралното тяло. И така, астралното и физическото съществуват заедно още преди разумът да съзрее за действие. Двойникът се ражда заедно с човека и умира заедно с него, през целия живот той не може да се отдалечи от тялото и дори да го надживява, е обречен на разрушение заедно с тялото. Именно той понякога (при определени атмосферни условия) може да се види около гробовете като светеща човешка фигура. Ако говорим за неговия произход и за същността му, то двойникът представлява сам по себе си нещо повече от едно просто натрупване на астрална енергия.
Най-известните срещи с двойници
Непредвидена среща със собствения астрален двойник често довежда хората до сериозно объркване.
Вечерта на 24 април 1891 година в Германия в дома на граф Хелмут Карл Молтке старши се намирал неговият приятел Фридрих Август Дреслер със своя син Хелмут. Те слушали музика, играели карти... Изведнъж посред играта Молтке станал, погледът му бил неестествено устремен напред, очите му необичайно искрели. Той бързо излязъл от помещението, влязъл в стаята си, легнал и умрял.
В същото време офицерите Макс Принц Хоенлое и Харалд Граф фон Гробен излизали от сградата на генщаба на Кьонигсплац. На улицата срещнали генерал - фелдмаршал Молтке. Те заели стойка "мирно" и го поздравили. Но "големият мълчаливец", както наричали Молтке, не отговорил на поздрава. Офицерите се обърнали след него с учудване. След минута учудването им преминало в уплаха: фигурата на Молтке току пред очите им се изпарила безследно във въздуха.
На следващия ден офицерите разбрали, че именно в тази минута генерал - фелдмаршалът умрял.
Ето и друга история, случила се миналия век в Русия. Една вечер княз Вяземский, връщайки се вкъщи след бал, намерил в кабинета си... самия себе си, седял на масата и нещо пишел. Надникнал през рамото на двойника и погледнал какво пише, след което загубил съзнание. Този лист Вяземский пазил до смъртта си. В него имало предсказания за много събития, случили се по-късно в страната, включително и за Октомврийската революция. Знае се, че князът даже писал за това на царя...
Ето и друг пример. През май 1828 г. в Нюрнберг полицията задържала странен шестнайсетгодишен младеж. След продължително разследване се изяснило, че този човек, наречен Каспар Хаузер и притежаващ невероятни навици и способности, до появяването си в Германия е живял в свят, който коренно се различавал от земния. Младежът казвал, че е двойник на умрял човек и се е загубил между две пространства...
Големият немски писател Йохан Волфганг фон Гьоте веднъж видял себе си как се разхожда в парка. В Страсбург на път за една среща писателят забелязал стоящата край алеята фигура на своя двойник. Двойникът бил облечен в светлосив сюртук, извезан със златни нишки. Никога по-рано Гьоте не бил виждал тази дреха, но осем години години по-късно, минавайки по същия път, писателят осъзнал, че е облечен точно така, както бил облечен тогава неговият двойник.
В края на ХІХ век в Италия управлявал крал Умберто І, прадядо на българския премиер Симеон Сакскобургготски. Негово Величество принадлежал към династията на херцозите Савой, управляващи още от ХІ век. Потомственият аристократ Умберто наследил короната от своя баща - крал Виктор-Емануил, първия монарх на обединена Италия. Не може да се каже, че Умберто бил способен крал. Той не обичал пищните церемонии и тъй като не бил с много добро здраве, предпочитал да прекарва по-голяма част от времето си в извънградските си резиденции. Когато държавните дела му омръзвали, Умберто, заедно с няколко придружители, се отправял на разходки в околността. По време на такива излизания той си позволявал нечуван за тогавашните политици разкош: кралят и неговите спътници влизали в попътни гостилници да обядват.
Лятото на 1900 година Умберто изкарал в северна Италия, в кралската резиденция край град Монц. Веднъж, измъквайки се на традиционната си разходка, Умберто І и неговите спътници, след като се разходили в планината и здраво огладнели, слезли в Монц. Компанията избрала малка гостилница на градския площад, в която без много шум скромно заела една от масите. Кралят, тъй като се бил задълбочил в изучаване на даденото му меню, отначало не обърнал никакво внимание на обслужващия го човек. Но чувайки странния шепот на спътниците си, вдигнал очи и видял пред себе си... себе си! Човекът - точно копие на крал Умберто - стоял до масата, облечен в бяла риза, цветно елече, препасан с голяма бяла престилка. Това бил собственикът на заведението, в което кралят се готвел да обядва. След като дошъл на себе си от удивлението, Умберто І попитал гостилничаря:
- Как се казваш?
- Умберто, Ваше Величество - отвърнал той и се поклонил почтително.
- И ти ли си Умберто? - изумил се кралят. - А къде си роден? И кога?
- Роден съм, Ваше Величество, в Торино на 14 май 1844 година - отвърнал гостилничарят.
- Дявол да го вземе! - успял само да каже по този повод кралят: били пълни връстници със собственика на гостилницата!
Кралят продължил да задава въпроси и се оказало, че на 8 януари 1878 година, когато Умберто кралят бил коронясан, Умберто гостилничарят открил своето заведение; оженили се в един и същи ден и жените им били съименнички, а на първородните си синове двамата Умбертовци също дали еднакви имена!
След като се наобядвал при двойника си, тръгвайки си от ресторанта, Негово Величество милостиво благоволил да потупа своя връстник и съименник по рамото и да му назначи аудиенция за следващия ден. През остатъка на деня и вечерта това необичайно произшествие било основна тема на разговорите в кралската резиденция и в заведението на стария Умберто. Скептиците в двореца се придържали към мнението, че гостилничарят, знаейки за поразителното си сходство с величеството, е решил да обърне този факт в своя търговска полза, като всячески се опитва да копира краля.
На следващия ден, когато спортният празник на градския стадион завършил, кралят тръгнал към очакващата го карета. И тъкмо се канел да се качи в нея, когато един от адютантите му доложил, че гостилничарят Умберто в резултат на назначената аудиенция станал жертва на нещастен случай.
- Я виж ти - философски отбелязал кралят, повдигайки крак към стъпенката на каретата, - все пак съдбите ни в нещо се различават...
Но не могъл да довърши фразата, защото точно в този момент от тълпата изскочил човек в черен плащ, извикал:"Смърт на тирана!" и стрелял три пъти с пистолет в гърдите на краля. Един от куршумите улучил монарха право в сърцето и го убил намясто. Като паднал от ръката на терорист, член на анархистка организация, състояща се от италиански емигранти, живеещи в САЩ, кралят надживял своя двойник, гостилничаря, с по-малко от час.
Съществува също така и предание за двойника на жестокия египетски фараон Менес. Възползвайки се от факта, че си приличат с фараона като две капки вода, самозванецът успял с измама да се качи на трона. В продължение на един месец той управлявал страната и за това време успял да смекчи много закони.
Когато се върнал законният владетел на Египет, се оказало, че истинският и мнимият господар си приличали поразително не само в лице, те дори имали еднакви родилни петна на гърдите си, приличащи на слънце с лъчи.
Менес не наказал двойника. Нещо повече, самият той значително променил нравите си и, умирайки, назначил узурпатора за свой приемник. Новият фараон влязъл в историята под името Менес Абордобел (Менес Продължителя).