Човек може да стане смешен, ако реши да се занимава сериозно с вица. Може и да загуби чувството си за хумор. За това предупреждават почти всички, които са дръзнали да направят вица предмет на своите научни занимания. И все пак си струва да се поеме този риск. Защото вицовете са неделима и много важна част от всекидневната култура на много езикови общности.
Българите обичат да разказват вицове във всякакви ситуации. Те имат неувяхващо чувство за хумор, сравнимо може би само с хумора на евреите. Не е вярно, че след промените през 1989 година вицовете са изчезнали или са станали по-лоши. Българските вицове са белязани с балкански и славянски хумор, те носят и белезите на преживените тоталитарни години, които са стимулирали това чувство за хумор. Но проявленията на този хумор твърде рядко са били предмет на научно изследване. От една страна поради своята "несериозност", от друга страна поради криворазбрано чувство за свян или благочестивост: защото който реши да се занимава с вица, трябва да се потопи и в т.нар. мръсна или неприлична лексика. За българския език, за разлика от другите славянски и европейски езици, тя изобщо не е проучена системно. А българският фолклор дава изобилен материал за изследване, както се вижда от поредицата Фолклорен еротикон на Флорентина Бадаланова. Там е цитирано и предупреждението на Иван Шишманов от 1889 година, че когато дойде работа до наука, човек треба да се откаже от квакерщината си и да не се гнуси от предмета си.
На немците се приписва категорична липса на чувство за хумор. Този стереотип не се опровергава дори от самите немци. Но на немски език съществуват огромно количество изследвания върху хумора изобщо и върху вица в частност. Може би защото тази прословута "безвицовост" е от една страна дистанциращ фактор: проучва се нещо "чуждо"; но от друга страна тя е и мотивиращ фактор: търси се обяснение за този "немски дефицит".
Струва си да се съпоставят тези две културни ситуации, да се провери доколско са оправдани съществуващите стереотипи и как се проявява чувството за хумор във вицовата култура на германците и на българите. Защото само по този начин е възможно да се проучват и възможностите за превод на текстовия жанр виц. Именно тази е целта на това изследване.