Християнската иконопис води своето начало от догмата за превъплъщението, особено при изобразяването на Христос. Както богословът изразява вярата си чрез своите мисли и трудове, така иконописецът изразява истината за Бога, откровението на Църквата с помощта на своето изкуство, тясно свързано с каноните на жанра. Иконите, изобразяващи Христос, повече от всеки друг свещен образ „са неразкрасени от човешка ръка", което е израз на догматичния принцип на иконографията." (отец Даниел Русо)
В този труд е анализирано развитието на сюжетите, използвани от иконописците, в един голям исторически отрязък, който започва с Ранновизантийския период на иконописта, развитието й в Киевското княжество и завършва с разцвета на този жанр в Руската империя. Авторът на книгата ни разкрива как независимо от античните образци на иконографията, прилаганите техники и използваните материали (дърво, злато и темперни бои) изобразяването на светостта във всяка една историческа епоха е своеобразен израз на човечността.
Чрез едно свое прекрасно издание българското издателство „Книгомания“ възкресява спомена за един от основателите на руската византинистика – Никодим Павлович Кондаков.
Наричан още „патриарх на руската археология“, специалист по византийско и староруско изкуство, този учен със световен ранг и значимост, прекарва две години от блестящия си научен живот в българската столица. Подобно на много свои колеги е принуден да емигрира от родината си след Октомврийската революция и в периода 1920-22г. чете лекции в Софийския университет по средновековно изкуство и култура. Всъщност връзката му с България датира много преди това. През 1895г. заедно с Фьодор Успенски ( още един от патриарсите на руската византинистика) Кондаков основава Руския археологически институт в Цариград, който извършва картотекирането на най-важните археологически паметници, свързани с византийската история. Именно този институт изиграва голяма роля за създаването и на българската археологическа наука и за нейните първи открития. Археологическите и етнографски резултати от експедицията на Кондаков в Македония ( тогава част от Османската империя) са публикувани през 1909г. в книгата „Македония.Археологическо пътуване“. По отношение на етническата принадлежност на населението, което той среща между Охрид, Скопие и Куманово за него няма съмнение, че това е „един народ, който и през IX век нарича себе си български, когото през XI век гърците назовавали така, и който пак така нарича себе си пред първите посетили го европейски пътешественици...“.
Изследването, което сега става достояние на българския книжен пазар не е пряко свързано с България. Все пак то би възбудило интереса на всеки, който не е е безразличен към българското средновековие и неговото изкуство, доколкото България е неразделна част от една православно-византийска общност, към която принадлежи и Русия. „ Икони“ е изследване на руската православна икона в нейното историческо развитие – от генезиса й, проследен назад във времето в Изтока и Гърция през влиянието на византийския, гръцко-италианския и новогръцки стил, чак до XVII век. Географията на руската икона, представена в големите школи, техните модели на подражание и специфични особености, паралелите със западноевропейските културни процеси – всичко това се разкрива пред читателя на един високоерудиран, но невероятно увлекателен и разбираем език. Това е книга както за специалисти, така и за любители, един шедьовър на руската историческа и археологическа наука от времето на големия й разцвет.
Флорика Велева - Хеликон-Благоевград