Интересна е съдбата на тази книга. Завършена през 1956 г., в условията на яростно пропагандирания по това време атеизъм, подобна „опасна” литература е нежелана. Дори от издателството на Светия Синод. Самият патриарх Кирил препоръчва на автора „благовремие за издаването й”. В писмо до автора от 1957 г. Димитър Талев пише, че „това е ценен труд, написан грамотно и с жив усет за поезия, а също и за историческа правда. Отнесох се до компетентни люде с надежда ръкописът да стане книга”. Това се осъществи едва след 44 години от издателство „Летера”.

„Старинни черкви в Пловдив” не е с религиозна тематика. Тя е художествена документалистика, в която предания, легенди и лирични отклонения са споени с много факти, събития, личности и с ценни изследователски сведения. Историята на Българската православна църква е неразривно свързана с историята на българската култура и българската държава. Пловдивският летописец я пресъздава в познатия негов стил на сладкодумен разказвач. Той разглежда черквите не само като средища на християнството, но повече като исторически и културни паметници на българщината в древния град.

Настоящото второ издание на книгата е посветено на 120-годишнината от рождението на нейния автор и 150-ата годишнина на Българската екзархия.

Ключови думи: история, история на България