от bookgirl / дата: 13 фев 2012

Забравих да добавя приказките на Любомир Николов към творбите, които ми направиха най-силно впечатление в настоящия алманах. Така майсторски са написани, така сполучливо е уловена и представена народопсихологията, че сякаш историите са автентични фолклорни образци, открити в пожълтелите от времето етнографски сборници на някой изследовател-пътешественик.
(бел. ав. :) прочетох отново предишния си коментар и ме хвана много срам, че съм написала "уродлив" с две "у", пък и текстът не тече съвсем гладко. Прав е мъдрият учител Угуей от "Кунг фу панда": мислите са като водата - колкото по-бързо текат, толкова по-неясни стават : ) Нищо, следващия път ще внимавам повече и няма да набирам направо каквото ми скимне. А смятах, че трябва да се пазя само от запетайкореята, в която имам склонност да изпадам : ) )

от bookgirl / дата: 09 фев 2012

Прекрасен алманах! Той предлага възможността не само да се докоснем до творбите на родни и чужди фантасти, но и да се запознаем с интересни факти, да прочетем остроумно написани есета и статии (авторски и преводни), да се насладим на работите на наши художници, вдъхновени от този жанр, а също и да си изберем някоя нова българска книга, чуждестранен филм или сериал с фантастична тематика, благодарение на предложения чудесен критически обзор. Страшно ми харесаха материалите за Рей Бредбъри (мнението му за основната цел на изкуството се запечата в ума ми, а също и онова, с което сравнява писането, напълно съм съгласна : ) ) и за Станислав Лем (докато четях "Съкровищата на крал Бискалар", в главата ми звучеше една комерсиална песничка на Dadid Guetta и Sia: "Titanium"). Историята за роботи на поляка включва всичко необходимо за една вълшебна приказка: герой, отправил се на пътешествие в търсене на приключения, три подвига, които трябва да извърши и загадки, които трябва да реши. Благодарна съм, че можах да надникна за пръв път в книжния свят на Аркадий и Борис Стругацки. Защото екранизацията по техния роман "Обитаемият остров" ме разочарова и ме накара да съжаля, че не съм се заела направо с него, вместо да си губя времето с филмовата адаптация. Радвам се, че се докоснах до красотата на фантастиховете от Александър Карапанчев и на "Афузел" от Пламен Глогов (творбата не отстъпва по нищо на арабските приказки с фантастични елементи, разказвани някога от мъдри, сладкодумни пътешественици край лагерния огън ). Всеки ред от произведенията на тези двама автори-ювелири е прекрасен, нежен, ефирен и чист. Ал. Карапанчев ме впечатли и с някои необичайни асоциации (кости с цвят на ванилия и залез, приличащ на албинос), както и с образа на огненото, пулсиращо сърце, таящо в себе си най-съкровените мечти, стремления и копнежи на един млад автор, облечени в стихове. А "Приказка за калейдоскопа" ми напомни за историите на Андерсен и Уайлд. Алманахът представя и писатели, които могат да те накарат да смееш с глас. "Ортодокс" на Григор Гачев ни запознава с малкия Петърчо, който успява да подлуди цял манастир с "грешния" си навик да задава неудобни въпроси. Рошавият брат Танас, шкембестият отец Геласий, имащ се за много учен, тъпичкият готвач Иларион и отец Никодим започват да се кръстят само щом го видят. Ами Петърчо си е страшничък: гений в математиката и шаха, поставя под въпрос аксиоми и не се страхува да влезе в богословски спор (че и да обърка яко противника с логиката на разсъжденията си), лъже като професионален покерджия, майстор в измислянето на евфемизми (словосъчетанието ангелска работа е негова рожба), заспива по време на четене на някое житие, краде суджуци по време на пости и пее по-фалшиво и кръвосмразяващо от котка през пика на размножителния си период. А е само на девет годинки! Като оставим настрана смешната част (а това е доста трудно, защото непрекъснато се хилиш), Гачев се е справил чудесно и с теорията за бъдещото развитие на човечеството, какво ще ни донесе то. Голям смях пада и с "Приказка по действителен случай" на Геновева Детелинова. Имаме си вмирисан и войнствен крал, блестящ с ограничения си мозък и неограничения си страх от кралицата, бебе-принц, докарващо до кулминация всички около себе си, само като се оригне и суетен дракон с нежни и раними чувства (и лош вкус за вратовръзки). Отрезвяващо действа творбата на Красимир Георгиев. Тя започва да тече като лекция, в която са вмъкнати факти и разсъждения, свързани с индийската история, философия, религия и съвсем неочаквано се превръща в нещо съвсем друго, нещо страшно и урудливо, от което те побиват тръпки. Авторът нарочно описва подробно външността, произхода на героите, разкрива техния характер, за да те зашемети още повече случващото се с тях. Алманахът не се изчерпва само със споменатите от мен неща. Той съдържа още много стойностни, забавни и увлекателни публикации, които ще превърнат пътуването ви из неговите страници в неограничен от нищо полет на въображението.

от bookgirl / дата: 17 окт 2011

След такава анотация мога да кажа само, че нямам търпение!