Хилядолетната крепост на българския дух се е градила върху знайни и незнайни пилони. Бурите не ги отнесли, а ги закалили като заровена в земята стомана.
Един от тези свещени стълбове, побити насред Пловдив, е Златю Бояджиев - вулканична сплав от талант, интуиция, интелект; господар на живописното платно, ненадминат творец, изстрадал и извървял пътя на непосилните изпитания.
Обречен на слава, великият маестро е белязан и с кръстния знак на своите праотци.
Художникът получава приживе много държавни отличия и награди. Въпреки ниския поклон на властта пред гениалния творец, нито за миг не се превръща в придворен художник. Разпрострял се нашироко в живописта, два са водещите мотива в пасторалната Златьова симфония: мълчаливата вечна драма Човек - Природа и неистовата, влудяваща радост от живота.