Всеки италиански поет, който желае да направи нещо ново, трябва да повдигне натрупаните минало и настояще. Навярно Монтале се справи по-лесно с товара на настоящето… Неговата поезия трябва да се чете многократно. И то не е цел да бъде анализирана - това би върнало стихотворението до стереоскопичното му състояние и начина, по който е съществувало в съзнанието на поета. Причината е по-скоро в трудно уловимата красота и в спотаения шепот на все пак твърдо отстояващия своите виждания глас, който ни казва, че светът не свършва нито с гръм, нито с хленчене, а с човек, който говори, замълчава и после проговаря отново. Гласът на Монтале обаче не престава да вдъхва доверие, понеже до голяма степен е освободен от страх. Когато някой е живял дълго като този поет, случайните срещи на реалното и идеалното стават достатъчно чести събития, за да може творецът да бъде способен да предскаже възможните промени в тях. И за нето тези промени са навярно единствените значими измерения на времето .

Йосиф Бродски

Божан Христов (роден 1926) е един от най-изтъкнатите български преводачи от италиански език с над петдесет преведени книги, сред които са произведенията на Итало Калвино, Наталия Гинзбург, Емилио Салгаре, Алберто Моравия, Примо Леви, Джовани Арпино и много други. Той е работил също като редактор в списание „Панорама” (1972-1989). През 2004г. е удостоен с италианския орден „Звезда на солидарността” за приноса си към разпространението и популяризирането на италианската култура.