Небето се прибра в короната на дървото
Денят се сгуши под камъните
Реката се сви в леглото си
Дивите птици се умълчаха
Споделихме смокините, паднали предишния ден
изпихме виното от гарафата, подредихме дървата.
После дълго крачихме сред лозята
безшумно, докато се родим.
Сесил А. Холдбан
превод: Аксиния Михайлова

