„Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“ разказва за младата Юлие, която понася тежко загубата на брат си. Таряй е убит в Афганистан заедно с приятелите си Кристиан и Трюгве. Те са израснали заедно. Смъртта на Таряй води до пълната разруха на семейството им, което отдавна страда от липса на комуникация и взаимно разбиране. Парадоксално, но неговата смърт дава шанс на Юлие да осъществи мечтите си. Тя винаги е искала да поеме управлението на семейната ферма и възобновените й усилия в тази посока, от една страна, са продукт на собствената й амбиция, но от друга – са начин да изрази съпричастността си и чувството за отговорност към родителите си.

Междувременно, Матс, бившият приятел на Юлие, има сложни и неразрешени отношения с нея. А Сигюр, който е бил влюбен в загиналия Трюгве, все още се измъчва от начина, по който се е отнесъл с него.

„Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“ е вълнуващ роман за човешката способност да се превъзмогне дори най-жестоката болка и загуба в името на живота.

Хелга Флатлан пише на езика на младите хора и откровено посочва причините, които им пречат да изразят себе си.

„Това е моето поколение - 25-35-годишните. Познавам много такива младежи като героите ми. Във всеки герой има част от хора, с които съм се сблъсквала и познавам. В образите им влагам и от себе си, и от реални хора, мои познати, от семейството ми. Просто събирам различни черти от живите хора и създавам герой с история. Но няма персонаж, който да представлява изцяло само един конкретен човек от живота. Всички са плод на фантазията ми и ги опознавам истински, когато започна да пиша за тях. Не и преди това. Тези момчета представят различни типове, имат различно детство, различни характери... Но взети заедно, те изграждат събирателен образ на днешния млад човек в Норвегия. И вероятно затова романът имаше такъв успех, особено сред младите хора“ – разказва писателката.