"2002 година беше обявена от ЮНЕСКО за година на Бруно Шулц. Навършваха се сто години от рождението на писателя в Дрохобич и петдесет от убийството му на улицата в Дрохобицкото гето. Но не кръглите годишнини са достойни за размисъл, а самото признание - при това международно - на творчеството на автора на Канелените магазини.

Това признание през последните няколко десетилетия остана като че незабелязано, без подкрепата на държавни институции, спонсори или меценати. Достатъчно бе възхищението на поредните поколения читатели, което съпътства творчеството на Шулц от самото начало. Нека изброим имената на първите му почитатели: Станислав Игнаци Виткиевич (който нарича Шулц, гениален творец), Зофия Налковска (благодарение на която са публикувани разказите на Шулц), Витолд Гомбрович, Вацлав Берент, Болеслав Лешмян, Зенон Пжесмицки, Леополд Стаф, Юзеф Витлин и много други като Антони Слонимски и Юлиян Тувим, а след войната - Артур Сандауер и Йежи Фицовски, също и вече няколко поколения по-млади читатели. Останалото се дължи на собственото творчество на Шулц: преводите на немски, английски, френски, италиански и испански, както на много други езици го направиха един от най-известните и харесвани полски писатели на XX век.

Бруно Шулц днес вече е притежание на читателите на няколко световни езика - пише през 1972 г. Анджей Хчюк - вече се превърна в легенда. A всъщност Шулц - така както и онези, които веднага го разпознаха: Берент, Лешмян, както и Витакци и Гомбрович винаги е бил от елитарните писатели, чиято популярност никога не е била масова.

А пък в него няма нищо, което може да се квалифицира като модно или популярно, типично или важно от социална или политическа гледна точка. Напротив, Шулц е втъкал в прозата си всичко, което през трийсетте години е било по-скоро отхвърлено, отколкото търсено, по-скоро омаловажавано, отколкото ценено. Това е лиричността и неуловимата поетичност на тази проза, липсата на ясна фабула, разтегливата композиция, лишила творбите му от ясна поанта, дотолкова освободен наратив, че обърква читателя в лабиринтите на времето и пространството, неясната фантастика и също толкова неопределената реалност и накрая, липсата на опрел мисъл, съдържание, т.е идея и водещ замисъл."
Из книгата