Валентин Георгиев (1961–2025) е роден в Асеновград. Завършил е чешка филология. Автор е на белетристичните книги „Ако сме вечни“ (1989), „Самотни светци“ (1993) и „Седем истории за любов, грях и смърт“ (2000). Носител е на литературните награди „Пловдив“ (2000) и „Светлоструй“ (1995, 2001). Негови творби са превеждани на сръбски, полски и немски език.

Уличката вече я няма.

Събориха къщите, отрязаха липите, откараха с огромни камиони паветата от площадчето.

И хората ги няма.

И птиците отлетяха.

Но аз – онова малко някога момченце, продължавам да сънувам уличката, никой не може да я изтрие от паметта ми. Нея и героите на тези истории: Палазов, Мина и Лина, Стефан, Макс и Мара, Божко и Дебелата Вера, Боби, Ореа, Христина и Постол.

Всяка вечер се моля за упокой на мъртвите ми близки и приятели, за здраве и щастие на живите се моля. И се чувствам все по-грешен.

И пак се моля.