Романът „Отблизо и лично” на Бо Онест (кой ли се крие под този псевдоним?) е едно наистина увлекателно четиво, прецизно и ярко описващо перипетиите на неколцина българи. Авторът навлиза в тези объркани, често брутални наши времена, които ние добре помним, в този жанр, на бандитския трилър, който така добре познаваме...

Но рядко си даваме сметка, че само перото на майстора-разказвач може да излезе извън и над клишето, да надрасне баналното и да направи от „криминалето” нещо повече – завладяваща книга за Времето. И Бо Онест е успял. Вероятно, защото пише със забележително познаване и вникване в детайлите; но също така, защото познава душевността на „този вид хора”, героите му са абсолютно правдоподобни. Само че това не би било достатъчно, за да стане книгата нещо повече от добър трилър. Бо Онест обаче има и отношение, и поглед. Не са много писачите в екшън жанра, които влагат от своята жива и чувствителна етика в написаното – той го прави. А погледът на автора е широк и хвърлен надалеч и в края на романа прави едни нетипични за жанра исторически и морални обобщения, които макар и стряскащи, са необходими. И придават на книгата тържествено, почти ясновидско звучене.

Историите са описани в детайли, правдиво и с такива подробности, които те карат да се замислиш дали пък авторът не е участвал във всичко това.

Калин Терзийски