Ако казваш на някого истината право в очите, той би се засегнал и обидил, трудно би разбрал, че целта ти е да се поучи от грешките си. Още по-лоши биха били последиците за теб, ако засегнатият е човек с власт и с по-високо положение.

Още в древността, преди 26 века, на един роб с остър ум, който се казвал Езоп, му хрумнало да изрича нелицеприятни истини на господаря си – философа Ксант, като му разказвал забавни истории, герои на които били животни. Така непосредствената прилика с действителните хора и събития ставала по-далечна, а истината можела да се приеме по-безболезнено.

Езоповите басни се предавали от уста на уста, учейки хората как да постъпват в определени житейски ситуации. Едва 200 години след като били създадени, басните били записани. Пет века по-късно те били преведени от старогръцки на латински и се разпространили в целия цивилизован свят.

Днес Езоповите басни са любимо четиво и на деца, и на възрастни.