Книгата „Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий“ е нова възможност за по-дълбоко вникване в родословието на светите братя. Произходът им най-често се извежда от гръцкото и/или славянско население на родния им град Солун, Византия. Съществуват и твърдения, че бащата на светите братя – Лъв е преселник в Солун, а неговият баща е бил част от двора на някакъв цар, но е прогонен от там поради измяна. Тези данни обикновено се пренебрегват или тълкуват неправилно. Изказани са например хипотези, че дядото на светите братя е български боил, избягал от езическа Плиска в Солун, поради конфликт с българския владетел. В настоящата книга дядото на светите братя, по мъжка линия, се разглежда като византийски благородник, приближен на императора, но изселен от Константинопол в Солун поради измяна, което открива възможността да се намерят документални данни за него. Данните в житията на светите братя позволяват да се изгради приблизителен портрет на дядо им и като такъв ние приемаме Константин Воилас, византийски патриций при императрица Ирина (797-802). Патрицият вероятно е низвергнат в края на нейното управление и е изпратен в изгнание в Солун, както обикновено. На основата на достоверни данни, мнозинството изследователи приемат патриция за силно гърцизиран потомък на прабългарския род Воилас (Боилите), които заедно с няколкостотин хиляди български славяни и прабългари от Горна Тракия са заселени от византийските императори в провинция Витиния и малоазийска Мизия. От същия род Воилас е и известният византийски монах свети Йоаникий Велики (754-846), почитан от гръцката и българската православни църкви. Обосновано е и мнението, че подобно на светите братя, техните ученици Климент, Наум и др. са родени сред същите гърцизирани българи и славяни от малоазийска Мизия и са били монаси в местната Света гора в планината Олимп, вероятно в манастира „Св. Полихрон”. Представени са данни, че дядото на светите братя – патрицият Константин Воилас в своите младини може да е тъждествен с известния епископ Константин на византийската епископия Котрагия в района на град Охрид. В тази си длъжност той трябва да е участвал в мисията на логотета на дрома Ставракий в 783-784 г. по християнизиране на славяните, кутригурите и Куберовите българи в Солунско. Тази мисия вероятно е включена в известния документ наречен „Солунска легенда” и „Брегалнишка мисия”. Тези данни обясняват твърденията в житието на Св. Константин Философ, че неговият дядо (т.е., епископ Константин Воилас) му е служил като пример за подражание, както по създаването на глаголицата и преводите на свещените книги, така и в създаването на новия Кирило-Методиев (славяно-български) език.

Друг един прабългарин като него, владетелят на България – княз Борис-Михаил възприел и приспособил азбуката на св. Константин Философ и спомогнал за разпространението на Кирило-Методиевския (славяно-български) език и книжовност сред новопокръстения български народ, а по-късно и сред новопокръстените източно-европейски народи.