Бивалици; кн.3

“Колкото повече пътят ме отдалечава от младите мои години, толкова расте убеждението ми, че младостта бива най-критичното за човека време. Бих я сравнила с бойно поле, където натирват новобранеца, дотогаз само словесно обучаван що представлява то. И отведнъж се озовава посред него. Напреде му – бомбени кратери, телени заграждения, вражи окопи, които му напомнят братските гробове, наполовина запълнени с отлежала леш. Отвсякъде гърми, трещи; на младия войник се струва, че е единственият още жив прицел за безчет невидими дула.”
Вера Мутафчиева