„От времето на Зоро никой в Америка не е носил по-впечатляваща шапка от него. И като че ли през двете десетилетия на американската контракултура „ъндърграундът" не е изпратил на „белия свят" по оригинален писател. От своята прословута шапка на магьосник-каубой Ричард Бротиган вади малки чудеса, полуромани, полупоеми, игри на
въображението, като цветни съновидения. Можем да го наречем гении на артистичната небрежност, които скита из литературните стилове с непринудеността на най-надарените поети. Идва ни наум за Джек Керуак, Боб Дилън и Жак Превер. Идва ни наум най-вече за Борис Виан заради
вдъхновената лекота, импровизацията и пародията. Романист, поет, хуморист? Всичко едновременно. Този път с „Чудовището Хоклайн" ни поднася един „готически уестърн", а на романа би прилягало също тъй добре и определението „хибридна приказка", понеже оставя у нас усещането, че Зоро е избавил Снежанка или, ако предпочитаме Тарзан е
отвлякъл Алиса в Страната на чудесата..."
Жак Кабо

„В „Едно сомбреро пада от небето" самобичуването на автора протагонист е унищожителна сатира на безпомощността на днешния американски творец, а изстъпленията на масовото насилие са подтик за сериозен размисъл върху механизмите, които управляват обществото ни".

Робърт Кристаго